О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           гр. Габрово, 25.06.2010 г.

 

                            В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Габровският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и пети юни  през две хиляди и  десета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Топалова

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: С. Бонева

                                                                                                          П. Пенкова

изслуша докладваното от съдията Пенкова В.ч.гр.д. №.184 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе  предвид следното:

Производството е по чл. 274 във вр. с чл.130, пр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Парма” ООД Севлиево, подадена чрез процесуалния представител  адв. С.И., против определение №1214 от 14.05.2010 г., постановено по гр. дело № 629/2010 г. на Габровски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК и е постановено исковата молба да бъде върната на ищеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното прекратително определение. Жалбоподателят счита, че даденото от пръвоинстанционния съд тълкуване на нормата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК и чл.124, ал.4 ГПК e неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил, че редакцията на отменения чл.231, ал.1, б”в” ГПК не съответства на сега действащата норма на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Последната сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение установяването по надлежен съдебен ред неистинността на документ, каквото основание не е било прдедвидено в чл.231, ал.1 на отменения ГПК. Цитираната от съда практика и доктрина не е съобразена с настъпилата законодателна промяна и не обосновава извода за недопустимост на иска по чл.124, ал.4 ГПК при действащата към настоящия момент норма на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че същата обуславя наличието на правен интерес от предявения от него установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на официален свидетелстващ документ, на който е основано влязло в сила съдебно решение, по което той е страна, тъй като ако искът бъде уважен ще може да упражни правото си по чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК.

Претендира се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на производството по него.

Постъпило е писмено становище от ответника Община Габрово, с което оспорват жалбата като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намери за установено следното:

         Жалбата е подаден в срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

            Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана искова молба  от  “Парма” ООД гр. Севлиево, с правно основание чл.124, ал. 4 ГПК.

                        Предмет на заявената искова претенция е установяване неистинността на официален свидетелстващ документ, представляващ щемпел /печат, нанесен върху съдебно решение № 97/04.04.2007 г. по гр.д. № 581/2006 г. на ВТАС относно удостоверената дата на влизане на решението в сила. Ищецът твърди, че невярно е удостоверено, че процесното решение е влязло в сила на 29.05.2007 г., тъй като съобразно датите, на които са връчени съобщенията на страните, влизането на решението в сила е станало на 23.05.2007 г.

                        Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.4 от ГПК с възможността да упражни правото си по чл.303, ал.1, т.2, пр.1 от ГПК и поиска отмяна на влязлото в сила съдебно решение №134/09.06.2009 г. по гр.д. № 225/09 на ВТАС, което е основано на този документ и решаващите изводи на съда, за да отхвърли иска за обезсилване на решението за изкупуване по чл.33, ал.3 ЗС.

                        С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.124, ал.4 ГПК е недопустим. Приел е, че липсва правен интерес от предявяването му, тъй като дори и да бъде уважен не би се стигнало до пререшаване на спора, предвид на това, че процесният официален документ е бил представен по гр.дело № 225/09 г., което е приключило с влязло в сила съдебно решение, пред да се предяви настоящият установителен иск и е налице сила на присъдено нещо. Съдът е приел, че за да се упражни правото по чл.303, ал.1, т.2 ГПК следва неистинността на документа да  се установи с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК - за установяване на престъпно обстоятелство, а не с иск по чл.124, ал.4 ГПК. В подкрепа на тези свои изводи се е позовал и на съдебна практика – решение №459/2009 на ВКС, както и на доктрината като е приел, че съгласно същата новия ГПК закрепва законодателно водещото становище от практиката по отменения ГПК, че с оглед систематичното подреждане на неистинския документ като основание за отмяна  в чл.303, ал.1, т.3 ГПК, където са изброени престъпни действия на участниците в процеса във връзка с водене на делото, поради което се касае само за неистински документ, установен с присъда или иск по чл.124, ал.5 ГПК. Съдът е приел, че установителен иск за неистиността на документ може да бъде предявен само докато делото, по което документът е бил преставен, е висящо, като в случая това право на ищеца е преклудирано. Също така съдът е изложил доводи, че дори да се установи твърдяната неистинност чрез предявяване на установителен иск, то това не би било ново обстоятелство от значение за претендираното от ищеца право по чл.33, ал.3 от ЗС, тъй като същото вече е било обсъдено от състава на съда по гр.д.№ 225/2009 г. на ВТАС и е дало отражение на решаващите мотиви на съда за постановяване на съдебния акт.

Въззивният съд счита, че  постановеното  прекратително определение е неправилно.

От приложените писмени доказателства се установява, че предмет на предявения от жалбоподателя установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК е официален свидетелстващ документ, на който се основава влязлото в сила решение на ВТАС по гр.дело № 225/2009 г. Правният интерес на ищеца за водене на настоящия процес произтича от възможността с позитивното решение по иска  с правно основание чл.124, ал.4, пр.1 ГПК да се претендира отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК на съдебното решение, основано на този документ.

Въззивният съд не споделя становището, че правото на оспорване истиността на процесния документ е преклудирано.

 В случая предмет на оспорване с иска по чл.124, ал.4 ГПК е истинността на официален свидетелстващ документ, който не е бил оспорен в исковото производство, в което е бил представен и което е приключило с влязло в сила решение на ВТАС по гр.д. № 225/2009 г. От мотивите на решението е видно, че съдът се е съобразил с обвъзрзващата материална доказателствена сила на процесния документ и въз основа на него е приел, че месечният срок по чл.33, ал.3 от ЗС е започнал да тече от 29.05.2007 г. с оглед официалната заверка  на датата на влизане в сила на съдебните актове и е изтекъл на 29.06.2007 г.

Липсата на открито поризводство по чл154 от ГПК (отм.), респективно по чл.193 от сега действащия ГПК и постановен по него съдебен акт, сочи че спорът относно истинността на процесния документ не е решен със сила на присъдено нещо по приключилото с влязло в сила решение гр.д.225/2009 г. по описа на ВТАС. В този случай оспорващата истиността  на документа страна “Парма” ООД разполага с иск по чл.124, ал.4 от ГПК, прдявяването на който не е обвързано от висящността на спора по гр.д.№ 225/2009 г.

Обуславянето на правния интерес от предявяване на установителен иск относно истиността на документ с наличието на висящ спор, по който документът е представен, е било при действието на отменения ГПК съобразно установената с него правна уредба в чл.231 и чл.97 ГПК. Искът по чл.97, ал.3 ГПК е следвало да се предяви преди влизане в сила на съдебното решение, постановено в производството, в което оспорвания документ е бил пред ставен. Това е произтичало от разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.), където е посочено, че влязлото в сила решение подлежи на отмяна когато е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Подправката обаче е престъпление по чл. 308 и следващите от НК, поради което не се покрива с неистинността или истинността на документа по смисъла на чл. 154 и чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.). Поради това с влизане в сила на съдебното решение със сила на присъдено нещо се е преклудирал спора относно истинността на документа, като на разположение на оспорващата страна е бил само иска по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.) относно наличието на престъпни обстоятелства при съставянето на документа. След приемането на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 година, отмяната на влезли в сила съдебни решения е уредена в разпоредбата на чл. 303 и следващите от ГПК. Видно от разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ГПК отмяна се допуска когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ,върху който е основано решението. Следователно отмяната вече се допуска не само при подправен, но и при неистински документ. От друга страна съществуването на тази възможност сочи на извода, че влязлото в сила съдебно решение не е създало сила на присъдено нещо относно истинността на документа. Ако решението се ползва с такава сила, то предвидената в чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ГПК възможност се обезсмисля.

        С оглед изложеното настоящата инстанция прие, че  по отношение истиността на на процесния документ няма създадена сила  на присъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 225/09 на ВТАС и че възможността за оспорването му с иск по чл.124, ал.4 ГПК не е преклудирана.

 Тълкуването на нормата на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК не налага извода, че установяването неистиността на документа може да стане единствено с предявяване на иск по чл.124, ал.5 ГПК – установяване на престъпно обстоятелство. Сега действащата разпоредба относно основянията за отмяна на влезли в сила съдебни решения в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК  говори за неистински, а не за подправени документи, каквато е  редакцията на отменения чл.231 ГПК. Предвид на това не може да се приеме, че  е налице идентичност между двете правни норми и че с новата разпоредба на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК законодателят е имал предвид единствено установяване неистиността на подправен документ. Цитираната от съда практика е по повод наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.97, ал.3 ГПК/ отм./ във връзска с правото на отмяна по чл.231, ал.1, б”в” ГПК/отм./, като казусът не е идентичен с настоящия, който касае предявен иск по чл.124, ал.4 от действащия ГПК във връзка с обусловен правен интерес от упражняване правото на отмяна по чл.303, ал.1, т.2, пр.1 от сега действащия ГПК. По отношение допустимостта на този иск, когато оспореният документ е бил представен в производство, което вече е приключило с влязло в сила решение, е налице и  съдебна практика, обективирана в опр. № 384/2009 по т.д. № 301/2009 на ВКС, опр. № 18/28.01.2010 г. по гр.д. № 1727/2009 г. на ВКС, опр. № 18/8.01.2010 г. по т.д. 876/2009 г. на ВКС и тази, приложена към жалбата.

Доколко  уважаването на иска по чл.124, ал.4 от ГПК ще бъде прието като основание за уважаване на молбата по чл.303, ал.1, т.2, пр.1 от ГПК е въпрос, по който компетентен да се произнесе е единствено ВКС в производството по чл.307 и сл. от ГПК и не касае наличието или липсата на правен интерес от предявяване на този иск. За ищеца правният интерес е налице именно от съществуването на възможността да упражни правото си на молба по чл.303, ал.1, т.2, пр.1 от ГПК, като същият не е обвързан от нейната основателност. В случая ищецът не обосновава правния си интерес с хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, предвид на което необосновано първоинстанционният съд е приел, че дори да бъде уважен искът по чл.124, ал.4 ГПК, то това не би представлявало ново обстоятелство за спора по чл.33, ал.3 ЗС, по който се е произнесъл ВТАС с влязлото в сила решение по гр.д. № 225/2009 г.

По изожените съображения въззивният съд прие, че обжалваното прекратително определение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            На основание изложеното,въззивният съд

                                 О П Р Е Д Е Л И :

            ОТМЕНЯ определение № 1214 от 14.05.2010 г., постановено по гр. дело № 629/2010 г. на Габровски районен съд.

            ВРЪЩА ДЕЛОТО на Габровски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                             ЧЛЕНОВЕ :