Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 54

гр. Габрово 19.04.2011 год.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета  година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИНКО МИНКОВ                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:             ДИАНА ВАСИЛЕВА

    БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

 

при секретаря Я.Лесичарска и прокурора Александър А., като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 208 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Г.Н.  от ГАК, защитник на подсъдимия И.А.Г. ***  и по жалба на подсъдимия И.Г.   против присъда    93 от 18.12.2010г.  по НОХД № 87 по описа за 2010г. на РС-Трявна,  обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда Тревненски районен съд  е признал подсъдимия И.А.Г. ***   за виновен в това , че  на неустановена дата през м.февруари 2010г. в гр.Трявна противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек автомобил „Фиат” модел „Дюна” комби с ДК№ **** на стойност 1400 лева, собственост на Е. В. ***, която владеел и пазел- престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК съдът му наложил наказание от три години лишаване от свобода, като е определил наказанието на основание чл.60 ал.1 във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим.

Със същата присъда подсъдимият Г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за това да е извършил горното престъпление и да е присвоил чужда движима вещ на стойност над 1400.00 лева.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. Г.Н.  от ГАК, защитник на подсъдимия И.Г. и лично от подсъдимия И.Г.. В жалбата си подсъдимият твърди ,че постановената присъда е неправилна и необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли въззивния съд да я отмени изцяло или ако счете ,че  е виновен, да намали наложеното му наказание.

В жалбата си адв.Н. доразвива тезата на подсъдимия. Излага съображения за това ,че в съдебната фаза не се е установила фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Събрани били доказателства за това ,че подсъдимия и св.А. имали неуредени гражданско правни отношения и А. дължал на подсъдимия пари за извършена от него  работа. Твърди ,че св.А. е предложил на подсъдимия да предаде за скраб автомобил марка „Фиат”, който му бил предоставил за отремонтиране и от получените пари да се удовлетвори за извършените строителни работи.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимият се явява лично и моли съда да му наложи по-леко наказание.

Адв.Н. в съдебно заседание излага съображения за това ,че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Въпреки всичко прави искане на подсъдимия да се наложи адекватно наказание ако съдът реши ,че същия е извършил престъпление.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на постановената присъда. Моли жалбата да бъде оставена без уважение  и да се потвърди присъдата на районния съд, като правилна и законосъобразна.

Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Трявна  е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния  и въззивния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

През месец октомври 2009г. св.Б.А. наел св.А. Ц. и подсъдимия да му изградят навес на входната врата на къщата в гр.Плачковци. Св.Ц. се спазарил  работата да бъде извършена срещу възнаграждение от 150.00 лева и осигурена храна. След като майсторите извършили възложената работа, св.А. им заплатил уговорената сума. Уговорили се св.Ц. и подсъдимия да изградят покрива и на друга постройка а, представляваща навес за дърва . Работата по този покрив била повече, поради което се уговорили и за по-високо възнаграждение. Подсъдимият и Ц. изградили покрива на сушината, като не поставили само керемидите. Такива нямало и св.А. трябвало да закупи. За изграждането на този покрив св.А. не заплатил на подсъдимия и св.Ц. уговореното възнаграждение, поради това ,че нямал пари. Работниците многократно търсили А., за да им изплати дължимите суми.

В края на 2009г. св.А. закупил от св.Е. С. от гр.Враца лек автомобил марка „Фиат” , модел „Дюна” с ДК№ **** Б.А. заплатил на св.С. част от договорената сума от  общо 1900 лева и си взел автомобила. Собствеността на автомобила обаче не била прехвърлена формално, съгласно изискванията на закона. През месец февруари 2010г. св.С. упълномощил св.А. да управлява автомобила му. Автомобила бил в движение и в сравнително добро състояние, но същия имал нужда от ремонт. Инсталацията на автомобила била прегоряла. През месец ноември 2009г. св.А. се договорил с подсъдимия да отремонтира автомобила. Подсъдимият изпробвал автомобила и установил ,че трябва да се  смени съединителя. За целта А. предал автомобила на подсъдимия , заедно с талона му и 50.00 лева за закупуване на части, както и 20.00 лева за гориво, за да го изпробва. А. многократно търсил подсъдимия за да си вземе автомобила. Подсъдимият отказвал да му го върне, докато А. не изплати дължимото възнаграждение на него и на св.Ц. за изграждането на покрива, на навеса за дърва в гр.Плачковци. През месец февруари 2010г. подсъдимият решил да предаде автомобила за скрап. За целта посетил св.М., който имал база за скрап в гр.Трявна. Казал му ,че има собствен автомобил , който желае да предаде .Уговорили се и след седмица с помощта на св.Ц. подсъдимият предал автомобила в базата за скрап. Преди да го предаде свалил джантите и акумулатора и си ги прибрал. За автомобила подсъдимият получил 300 лева, като дал 120.00 лева от тях на св.Ц. и му казал ,че така си уреждат отношенията със св.А.. Скоро след това св.А. случайно разбрал ,че подсъдимият е предал автомобила му за скрап и подал жалба в РУП-Трявна. От заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза се установява ,че стойността на автомобила, по средни пазарни цени към месец февруари 2010г, била 1400 лева.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства . Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав извърши и собствен доказателствен анализ.

От показанията на св.Ц. и обясненията на подсъдимия безспорно се установява ,че същите са изработили покрива на навеса за дърва  на св.А. през месец октомври 2009г., за което не са получили уговореното възнаграждение. От показанията на същите свидетели се установява безспорно ,че св.А. през месец ноември 2009г. е предоставил лек автомобил марка „Фиат” , модел „Дюна” с ДК**** на подсъдимия за ремонт, като му заплатил и сумата от 70.00 лева за части и бензин. По делото няма доказателства за това, подсъдимият да е извършил ремонт на автомобила .От показанията  на св.Ц.и св.К.Н. се установява ,че до месец февруари 2010г. св.А. не бил заплатил на подсъдимия и на Ц. дължимото възнаграждение за изработване на покрива на къщата му. В обясненията си пред първоинстанционния съд на стр.50 от делото подсъдимият заявява:”Не му върнах колата, защото той /св.А./ не ми даваше 300.00 лева, за ремонт на втория покрив. Закарах я за скрап колата.”.Фактически подсъдимия признава ,че се е разпоредил с автомобила, за да удовлетвори своето и на св.Ц. вземане от извършените строително-ремонтни работи в полза на Б.А.. В обясненията си подсъдимият твърди ,че св.А. не си искал автомобила  и той лично му казал да предаде колата за скрап. Защитната теза на подсъдимия обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В показанията си св.А. на досъдебното производство, пред първоинстанционния и пред въззивния съд е категоричен ,че не е разрешавал на подсъдимия да продаде автомобила за скрап. Житейски неправдоподобно  е св.А. да предостави на подсъдимия 70.00 лева за части нужни за ремонта на автомобила и след това да поиска от него да го предаде за скрап. В показанията си св.К.Н. твърди ,че в края на 2010г. е извършвал ремонт на покрива на св.А. и там присъствали подсъдимия и св.Ц.. Тогава подсъдимият набрал по мобилния телефон св.А. и всички чули ,че св.А. казва на подсъдимия да продаде колата и да си вземе от продажбата дължимите пари. Тези показания обаче не кореспондират с показанията на св.Ц., който дори не споменава за горната случка. Ц. твърди ,че подсъдимият е продал колата, защото Б.А. имал да им дава пари и не знае дали А. го е упълномощавал да продава автомобила . Освен това св.Н. твърди ,че описания по-горе разговор е проведен в края на 2010г., а по делото безспорно е установено ,че процесния автомобил е предаден за скрап още през месец февруари 2010г. При това положение съдът приема ,че показанията на св.Н. са явно тенденциозни, не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не ги цени. В показанията си св.М. М., на когото подсъдимият е предал автомобила обяснява ,че през цялото време подсъдимият е твърдял ,че автомобила е негов и го е предал със свалени номера, като си е бил взел джантите и акумулатора. Ако подсъдимият е предал автомобила по искане на св.А. няма причина да лъже купувача ,че автомобила е негов и да задържи за себе си части от автомобила. Това поведение на подсъдимия  води до извода ,че същия без съгласието на Б.А. е предал автомобила  за скрап  за собствена сметка.

От анализа на доказателствата се налага извода ,че подсъдимият И.Г., както от обективна така и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл , на  неустановена дата през м.февруари 2010г. в гр.Трявна противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек автомобил „Фиат” модел „Дюна” комби с ДК**** на стойност 1400 лева, собственост на Е. В. ***, която владеел и пазел, като я предал за скрап и така се разпоредил с нея в свой собствен интерес- престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г. за виновен в извършването на горното престъпление и му е наложил наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства от три години лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд е приел ,че и по отношение на подсъдимия са налице само отегчаващи вината обстоятелства, а именно това ,че същия е осъждан десет пъти и ,че е безкритичен към извършеното от него престъпление.

Въззивният съд  не споделя изводите на първоинстанционния съд относно отегчаващите вината обстоятелства. Действително подсъдимият многократно е осъждан , видно обаче от приложената му по досъдебното производство характеристика, същият системно упражнява обществено полезен труд и в поведението му  личи  стремеж за вграждане в обществото. От друга страна видно от приложеното пред първоинстанционния съд на лист 48 от делото удостоверение за родствени връзки- подсъдимият има три малолетни деца, а от характеристиката му е видно ,че се грижи освен за тях и за доведените от съжителката му деца. Следователно подсъдимият е ангажиран с издръжката на едно голямо семейство и видно от данните по делото се опитва  чрез знанията си като майстор, да работи и издържа семейството си. В тази връзка въззивният съд намира ,че по отношение на подсъдимия Г. е налице едно изключително смекчаващо вината обстоятелство при което и най-лекото предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия престъпление. По делото безспорно се установи ,че подсъдимият и св.Ц. са изградили навес на пристройката за дърва, към къщата на св.А. и за положения труд в продължение на четири месеца не са получили уговореното възнаграждение. Това провокирало подсъдимия вместо да отремонтира, да предаде за скрап автомобила на св.А.. Некоректното поведение на св.А. мотивирало подсъдимия,  да продаде автомобила и от получената сума да покрие възнаграждението което му дължал А. и с което е трябвало да издържа семейството си. Не може да се приеме като отегчаващо вината обстоятелство липсата на критично отношение на подсъдимия и желанието му да бъде оправдан.

Въззивният съд счита ,че РС-Трявна въпреки ,че правилно е установил фактическата обстановка е направил неверни изводи относно отегчаващите и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и е наложил наказание лишаване от свобода на И.Г., което не е съобразено с тежестта на извършеното престъпление. Въззивният съд счита ,че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и предвиденото в чл.206 ал.1 от НК наказание - до пет години лишаване от свобода / редакцията от ДВ бр.10 от 1993г./следва да бъде заменено с пробация .Настоящият съдебен състав намира ,че целите на наказанието ще се постигнал с налагане,  на подсъдимия Г. , на следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни  срещи с пробационния служител с периодичност  два пъти седмично, за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото от 250 часа, за срок от една година.

Поради изложеното  въззивният съд намира жалбата на адв.Н. за частично основателна и  счита ,че присъдата на РС-Трявна следва да бъде изменена , като  наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години на подсъдимия Г. следва да бъде изменено в пробация и да бъдат приложени посочените по-горе пробационни мерки.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

         Водим от гореизложеното съдът 

   

                                                  Р Е Ш И   :

 

         ИЗМЕНЯ  присъда № 93 от 08.12.2010г. на РС-Трявна по НОХД № 87 по описа за 2010г. в санкционната и част, в която на подсъдимия И.А.Г. с ЕГН **********, на осн. чл.206 ал.1  във вр. с чл.54 и 36 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три  години и е определено наказанието да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, като на основание чл.206 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му налага наказание   ПРОБАЦИЯ и му определя  следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1,2 и 6 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично, за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото от 250/ двеста и петдесет / часа, за срок от една година   , на осн.чл.337 ал.1 т.1 от НПК.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

         

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                     2.