Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 58

 

гр. ГАБРОВО 03.05.2011 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на шести април през две хиляди и единадесета  година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МИНКО МИНКОВ

 

        ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ВАСИЛЕВА

                             БЛАГОВЕСТА КОСТОВА          

 

 

при секретаря Я. Лесичарска , като разгледа докладваното от съдията ВАСИЛЕВА ВНЧХД № 37 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

            С присъда  № 3 от 11.01.2011г. постановена по нчхд № 416 по описа за 2010г. на Севлиевски районен съд подсъдимият Ф.А.Ф. *** е признат за виновен в това, че на 16.04.2010г., в гр.Севлиево, нанесъл удари с вила по лек автомобил м.”Опел Кадет” с рег. № ЕВ ** ** АК, при което се счупило задното стъкло на автомобила, вследствие на което, возещото се в него малолетно лице- Р.А.Р. *** – роден на ***г., преживяло остра стресова реакция, довела до афективно- респираторен пристъп и настъпило впоследствие посттравматично стресово разстройство, и с това си деяние му е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК- временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, пр. второ във вр.с  чл.130, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Ф.А.Ф. е осъден да заплати на И.Н.И. ***, като майка и законна представителка на малолетния Р.А.Р. сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 654лева- направени по делото разноски. В останалата му част до размер на 3000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият е осъден да заплати ДТ върху уважения граждански иск в размер на 60 лева, както и сумата от 200 лева- направени по делото разноски.

          В законният срок присъдата е обжалвана от адвокат К.Й., в качеството му на процесуален представител на подсъдимия Ф.А.Ф. като постановена при непълнота на доказателствата и явно несправедлива. В жалбата се сочи, че по делото са се оформили две групи свидетели, като съдът въпреки явните противоречия предпочел да кредитира показанията на свидетелите на тъжителката. На това, че присъдата била постановена при непълнота на доказателството сочело и образуваното срещу подсъдимия и неговия брат нохд № 14/11г. Счита се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като деянието на подсъдимия било недоказано.В жалбата е направено искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

В законният срок присъдата е обжалвана и от Д.Д., в качеството му на повереник на частния тъжител в частта относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и размера на гражданския иск. В жалбата се сочи, че при определяне на наказанието на подсъдимия районният съд е проявил прекомерна снизходителност. Съдът не е отчел правилно обществената му опасност, тъй като той е осъждан и е бил известен в обществото с криминалните си прояви. На по- висока степен на обществена опасност на личността му сочело и образуваните срещу него досъдебни производства за унищожаване на чужда вещ и кражба. Наложеното наказание не било съобразено и със степента на обществена опасност на деянието. Наред с това съдът бил отчел смекчаващи отговорността му обстоятелства, които  обективно отсъствали. По отношение на гражданския иск се твърди, че не бил отчетен дългия период на негативни последици от случилото се в живота на малолетния пострадала и бавното му психическо и социално възстановяване. В жалбата е направено искане да се измени присъдата в частта относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск, като моли същия да се уважи в пълния му размер.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка поддържа подадената жалба, с изложените в нея доводи и направено искане и моли да се уважи. Оспорва подадената от подсъдимия жалба и моли същата да се остави без уважение.

Подсъдимият и процесуалният му представител не се явяват пред въззивната инстанция. Последният е представил писмено становище, с което поддържа подадената жалба и моли същата да се уважи. В него сочи, че адреса, посочен в тъжбата и обвинителен акт по нохд №14/2011г. на СРС били различни, поради което деянието не било уточнено по място, както и че не бил уточнен извършителя на деянието.

 Въззивният съд разгледа подадените жалби, с изложените в тях доводи, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно чл.314 от НПК, при което приема за установено следното :

С тъжба, подадена от И.Н.И. ***, като майка и законна представителка на малолетния Р.А.Р., срещу подсъдимия Ф.А.Ф. *** е повдигнато обвинение по чл.131, ал.1, т.4, пр.второ във вр.с чл.130, ал.1 от НК.

Съвместно с наказателния процес е приет за разглеждане предявения от тъжителката против подсъдимия граждански иск за сумата от 3000 лева- претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Тъжителката И.Н.И. *** заедно със съпруга си  А.А.И. и децата си. Тя има родено малолетно дете – Р.А.Р.- родено на ***г., което първоначално живеело при биологичния си баща, но впоследствие заживяло при майка си и съпруга й. В семейството били създадени добри условия за живот на детето и за него се полагали адекватни грижи.

В същия квартал, заедно със семействата си, живеели и подсъдимият Ф.Ф. и брат му – св. З.Ф., като последният живеел на семейни начала със св. Н.Х..

На 16.04.2010г. в кв. ********, гр. Севлиево пристигнали търговци на коне от гр.Пловдив, които карали 4-5 коня. Те разговаряли с подсъдимия Ф. и брат му и поискали да видят коня на баща им.. Междувременно, докато се водели тези разговори, в близост до мястото имало погребение и  се били събрали много хора. Св. З.Ф. изкарал коня на баща си и търговците го изпробвали. В това време там се намирал и св. А.И., който също казал, че има кон и го изкарал, за да го покаже на търговците. Последните  изпробвали и него и свидетелят го прибрал. По повод качеството на конете между търговците, подсъдимия Ф., брат му и св. А.И. възникнал спор, който прерастнал в пререкания и взаимни обиди. В един момент пререканието било прекратено. Около половин час след това св. А.И. изкарал ползваният от него автомобил м.”Опел Кадет” с рег. № ЕВ ** ** АК. Качил се в същия, а заедно с него и четири деца, между които и доведеното му дете малолетния Р.Р., като последния седнал на задната седалка. Св. И. предприел управлението на автомобила по ул.”*********”, като се движел с бавна скорост, тъй като трябвало да заобиколи паркиран автомобил, а и имало много хора. Забелязвайки го, подсъдимият Ф. взел една вила, а брат му грабнал една дървена талпа. Подсъдимият нанесъл удар с вилата в задното стъкло на автомобила на И., вследствие на което то се счупило, след което нанесъл удар и по тавана на същия. През това време брат му - св. З.Ф. минал пред автомобила и с талпата нанесъл удар по предното му стъкло, като то се счупило. Децата, намиращи се в автомобила, от уплаха се разпищели. Св. И. свил веднага вляво и спрял. Св. Р.А., която била наблизо и видяла какво става, се притекла на помощ заедно с други жени. Тя забелязала, че детето Р. е посиняло, изпуснало се е по голяма нужда и си е глътнало езика. Тя веднага реагирала, като му извадила езика, а след това св. И. го откарал в Бърза помощ, където му е оказана медицинска помощ. При прегледа на детето бил констатиран тремор на главата, на пръстите на двете ръце и на клепачите. Детето е насочено към психиатър и хирург. Детето е било прегледано от лекари специалисти, като са издадени медицински документи, в които са отразени констатациите от прегледите. Семейството е сезирало Дирекция “Социално подпомагане” гр.Севлиево, отдел “Закрила на детето”, като е насочено и към услугите на Център за обществена подкрепа гр.Севлиево.

По делото е прието заключение на съдебно- медицинска експертиза, което не е оспорено от страните. От него се установява, че малолетното дете Р.Р. на 16.04.2010г., в резултат на неправомерните действия на подсъдимия Ф. е изпаднало в състояние на гърчове, с посиняване предимно около устата, недостиг на въздух и изпускане по голяма нужда, получило е тремор на главата и дребен тремор на клепачите, като последното е по- скоро психогенен синдром. Детето е преживяло остра стресова реакция, довела до афективно- респираторен пристъп и настъпило впоследствие посттравматично стресово разстройство. Тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето му, извън случаите на чл.28 и чл.29 от НК- временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е прието заключение и на тройна съдебно- медицинска експертиза, което не е оспорено от страните. От него се установява, че към момента на събитието детето Р. е преживяло остра стресова реакция, впоследствие на което настъпило посттравматично стресово разстройство с давност до 6 месеца с последващо усложнение- енуреза, енкопреса, балбуцио. Изразен страхово- тревожно- депресивен синдром с промяна на поведението и емоциите. В заключението е посочено, че продължаващите психотерапевтични занимания в ЦОП Севлиево, посещението на детето в ЦДГ, спокойствието в семейството водят до положителни ефекти. Детето е по—спокойно, с адекватно поведение. Не се установяват симптоми на Афективно разстройство.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите А., А., М. и И., както и приложените писмени доказателства и заключението на медицинските експертизи. Правилно, като е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд не е дал пълна вяра на показанията на свидетелите З.Ф., Т.Ф. и Н.Х., а именно по отношение на това дали малолетното дете се  е намирало в лекия автомобил, както и кой е нанесъл ударите по задното стъкло и тавана на същия, обстоятелства при които на малолетния Р. са причинени телесните увреждания. Въззивният съд, в настоящия си състав, напълно споделя направените от районния съд  изводи в тази насока, като не следва да ги преповтаря в настоящия си съдебен акт. Направеното в жалбата възражение, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите, посочени от тъжителката, тъй като те били противоречиви е неоснователно и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. 

Подсъдимият е дал обяснения по предявеното му с тъжбата обвинение. Той отрича да е нанасял удари върху автомобила на св. И., като твърди, че това е извършено от брат му, както и че малолетното дете не се е намирало в автомобила към този момент. Правилно районният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като те не кореспондират със събраните по делото доказателства и са явно и единствено негова защитна теза, с която цели да оневини поведението си и да избегне наказателната отговорност за извършеното.

Горната фактическа обстановка е установена правилно от районния съд, който е направил прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно и обосновано районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият Ф.Ф. е осъществил както от обективна така  и от субективна страна престъпния състав на чл.131, ал.1, т.4 пр. второ във вр.с чл.130, ал.1 от НК, за което го е признал за виновен. Правилни и обосновани са и изводите на съда, че деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл.

По изложените съображения съдът намира жалбата на подсъдимия, в частта, с която се прави възражение за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт за неоснователна. Що се касае до сочените обстоятелства по обвинителен акт по нохд № 14/2011г. на СРС, то същите са несъотносими към настоящия казус, поради което съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани в настоящото дело.

В жалбата е направено и възражение за явна несправедливост на наложеното наказание, като не е направено конкретно искане по отношение вида и размера на наложеното наказание. Възражение за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е направено и в жалбата на тъжителката, като с нея се иска налагане на по - голям размер лишаване от свобода и отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК. Въззивният съд намира и двете жалби за неоснователни. При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание за извършеното престъпно деяние районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, с оглед предишното му осъждане за престъпление от общ характер. От друга страна е отчетено оказаното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване обективната истина по делото, подбудите за извършване на престъплението, материалното и имотното му състояние. Като  е преценил тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност правилно районният съд е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на което е наложил наказание значително под средния размер на предвиденото в закона, а именно от четири месеца лишаване от свобода. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че с така определеното наказание ще се постигнат по най- ефективен начин целите му, визирани в чл.36 от НК. Същото, с оглед данните по делото, съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и се явява справедливо определено. Съдът намира, че не са налице основания нито за неговото намаляване, нито за увеличаване на същото. Сочените от повереника на тъжителката данни за висящи наказателни производства спрямо Ф. не следва да се обсъждат при определяне размера на наложеното наказание, тъй като по тях не са налице влезли в сила съдебни актове.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Към момента на извършване на деянието същият не е бил осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Вземайки предвид обществената опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия, районният съд правилно е приел, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко превъзпитателната му роля по отношение на осъдения, не е наложително ефективното му изтърпяване. С оглед на това съдът правилно е отложил изтърпяването на наложеното наказание, като е определил три годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

По предявения гражданския иск: При определяне размера на дължимите на пострадалия неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица  от     виновното поведение на подсъдимия Ф., районният съд е обсъдил вида и естеството на  вредните последици настъпили за пострадалия- малолетния Р., характера на нанесената телесна повреда, претърпените от нея болки и страдания, периода на възстановяване и по справедливост е оценил претърпените неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, в който размер е уважил предявения от И.И., като майка и законна представителка на малолетния Р.А.Р. граждански иск, ведно със законните последици. Въззивният съд намира присъдата в тази и част за обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за увеличаване размера на присъденото обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът намира жалбата на тъжителката в тази и част за неоснователна и недоказана, а присъдата – обоснована и законосъобразна.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира при постановяване на същата да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да води до отмяната й.

Пред въззивната инстанция не са претендирани разноски.

Водим от гореизложеното съдът

                                          

                   

            Р  Е  Ш  И  :  

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 11.01.2011г. постановена по нчхд № 416 по описа за 2010 година на Севлиевски районен съд.

          Решението  не подлежи на касационно обжалване.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните по делото.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                     ЧЛЕНОВЕ :